Ана Вълева разказва за себе си и системата human design
" Любов (не)обяснима " е названието на лекцията, която Ана Вълева ще изнесе тази пролет на фестивала " Свободата да бъдеш ".
Защо ни е нужно да бъдем обичани, с цел да обичаме себе си?
Защо един се бори за любовта, а различен желае да я завоюва?
Защо несподелената обич изчезва, в случай че стане взаимна?
Защо търсим сполучлива връзка и материално благоденствие?
Защо подлагаме на критика обичаните си и се опитваме да ги променим?
Защо свързваме секса с любовта и могат ли едно без друго?
Това са въпросите, на които може да намерим отговор дружно с Ана Вълева по време на фестивала. Предварително си поговорихме с нея и през днешния ден предоставяме на вашето внимание какво ни описа тя за себе си и за системата “хюман дизайн ”.
Коя е Ана Вълева тук и в този момент?
Тук и в този момент, тя е незавършен колаж от хюман дизайн, изобразяване върху коприна, танци и писане.
А каква би желала още да бъде?
Не упражнявам „ искане “. Предпочитам да се оставя да бъда сюрпризирана, до момента в който се случвам. Когато измисляш какво ти се ще да бъдеш, рискуваш да пренебрегнеш или подцениш най-истинските си способности и да се бориш за реализация, полагайки старания в несвойствени проявления.
Какво не заменяш за нищо друго?
Осъзнатостта. Не бих заменила способността да различавам и виждам. Да участвам с осъзнаване в сегашния миг за мен трансформира качеството на всяко прекарване и това е, от което не бих се отказала.
Защо от всички други подходи за знание на индивида избра тъкмо този на хюман дизайн?
Системата за дизайна на индивида ме притегли както със своята точност, по този начин и със своята практическа употреба. Допада ми, че придава наличие на фразата „ бъди себе си “ като разказва съответно в какво се показва това, кои са достоверните заложби у индивида и къде са неговите уязвимости. Тя акцентира, че няма едно предписание, годно за всеки. Набляга на самостоятелното и на нуждата да бъде разпознато особеното устройство на индивида и да бъде зачитано. Като съпротива на схващането, че има неща, които са потребни за всички, системата за дизайна предлага мощно индивидуализиран метод. Например, известно е разбирането, че не е здравословно храненето нощем, само че има хора, които са устроени да се хранят единствено през нощта и в случай че те не познават дизайна си и се пробват да следват сходно наставление в действителност вредят на здравето си. Системата е скъпа за мен с това, че разказва неповторимото у индивида и дава насоки по какъв начин то да бъде разпознато и подхранвано, с цел да процъфтява.Системата за дизайна на индивида показва къде човек може да открие своя Вътрешен престиж и по какъв метод работи у него тази вградена мъдрост, на която постоянно може да се довери. Какво може да научи човек за себе си посредством тази система?
Хюман дизайн е просвета за диференциацията. Тя дава карта на уникалността на индивида. В тази карта – персоналната графика на тялото – човек може да види по какъв начин е организиран да бъде друг, каква е спецификата на неговите персонални дадености и каква витална мощ носи у себе си. Може да узнае и по какъв начин да прояви тези свои заложби и по какъв начин да се отърси от обуславянето, което лимитира изявата на неговата уникалност. Но най-ценното за мен е, че може да разбере по какъв начин да взима верните решения за себе си, без значение от естеството им. Системата за дизайна на индивида показва къде човек може да открие своя Вътрешен престиж и по какъв метод работи у него тази вградена мъдрост, на която постоянно може да се довери. За всеки от нас, в неговата персонална графика, е заложен механизмът, по който е организиран да взима вярно решения. А да знаеш по какъв начин да правиш това и да можеш да се довериш на престижа в себе си – това трансформира качеството на живота, на връзките, на здравето и на материалното положение. Повече не е належащо да гледаш през рамо с въпроса „ Постъпих ли вярно? “.
Има ли методичност или повторения в човешката уникалност?
Може да се каже, че графиката на тялото онагледява плана човешкото като капацитет за проявяване. Тя съдържа като основа 9 центъра, които евентуално могат да бъдат свързани между тях посредством 36 канала. У всеки човек тази графика ще наподобява по друг метод, подчинен от позициите на Слънцето, Земята, планетите и възлите на луната сега на раждане и 88 градуса преди раждането. На базата на това ще произтекат разнообразни комбинации от задействани центрове и канали, задавайки по този метод каква ще бъде характерната витална мощ на това създание. Каналите са формирани от портали (64-те хексаграма на И-дзин), всеки от които има 1080 вероятни проявления. Картата е много сложна, с голям брой нюанси и даже в картите на еднояйчни близнаци съществуват разлики. Макар и да използваме еднакъв модел като план, всеки човек е друга и неповторима разновидност.
Какво се случва, когато две обособени човешки неповторимости се срещнат?
Срещата сред две неповторими същества крие огромен капацитет за развиване и другарство. Устроени сме да се свързваме. Но сега, в който сме с някой, преставаме да бъдем себе си и дружно се трансформираме в нещо трето, което живее посредством нас. В това взаимоотношение както всеки от нас е внесъл своя дизайн, също по този начин са изникнали и нови неща, които не съществуват, когато сме сами. Поради това във всяка връзка сме друго създание. Както сътрудниците са съставки на връзката, по този начин и тя ги оформя. Всеки е организиран да се основава фамилиарност по друг метод (има 12 съществени стратегии), да претърпява любовта през призмата на избрана тема (11 фундаментални теми), както и да бъде притеглен към съответни дадености.
В срещата с другия ние неизбежно сме подложени на обуславяне от всичко, което този човек носи в дизайна си, а ние не. Да вземем за образец центровете. Всеки от тях може да бъде дефиниран (постоянно присъстващ като излъчване) или недефиниран (отворен за въздействие и рецептивен за въздействието на дефинирания). Един от тези центрове е центърът на волята. Когато един човек го носи дефиниран, той има воля и може да я употребява, до момента в който когато някой има недефиниран център на волята, не разполага с нея и заради това поставя огромни старания, с цел да се потвърждава и да реализира, живеейки с чувството, че не е задоволително добър и е нужно да напредне, с цел да заслужи оценката на близките. В една връзка, сътрудникът с недефиниран център на волята ще има чувството, че би трябвало да потвърждава любовта си, да се старае да отговори на упованията на обичания си и може да мисли, че каквото и да прави, не е задоволително. Това се случва механично, в случай че другият има дефиниран център на волята. Те имат чувство за лична стойност, мощ на волята и схващане, че всеки би трябвало да може да съблюдава обещанията и уговорките си. Подложен на обуславянето в една дълготрайна връзка, сътрудникът с недефиниран център на волята, в случай че не познава дизайна си, би изгубил част от своята достоверност. Поради това постоянно след края на дълга връзка, хората споделят, че „ би трябвало да си напомнят кои са “.Устроени сме да се свързваме. Но сега, в който сме с някого, преставаме да бъдем себе си и дружно се трансформираме в нещо трето, което живее посредством нас.Това е единствено един от аспектите на свързването, само че той е извънредно значим, тъй като постоянно сме привлечени към това, което не сме. Картата на партньорството ни демонстрира капацитета на връзката и нейните ограничавания. Тя не дефинира дали тя може да просъществува или не. В една връзка можеш да изгубиш себе си или да се преоткриеш по непредвиден метод. Това, което трансформира качеството на връзките, е осъзнатостта. Когато познаваме своя дизайн, можем да бъдем себе си и да видим, щом се отдалечим от своята достоверна природа. Познаването на дизайна на колегата ни, ни дава опция да го приемем и да му позволим да бъде какъвто е.
Трябва ли да бъдем обичани, с цел да можем да обичаме себе си?
Да обичаш себе си е една от трансцеденталните тематики, изначално заложена у всеки от нас. Тя е в основата на самото ни държание. Любовта към себе си е в способността да разпознаеш личната си природа, да приемеш своя капацитет и своите ограничавания и да ги изживяваш достоверно. Във връзките един от най-важните въпроси е „ Мога ли да бъда себе си, когато съм със теб? “. Хората постоянно, намирайки сътрудник, изгубват себе си.
Има ли разнообразни типове обич и какви са те, в случай че има?
В картата съществуват 11 тематики, през които претърпяваме любовта на всекидневно и трансцедентно равнище. Първите претърпяваме дружно с другия, а вторите – метафизичен и надличностно.
На всекидневно равнище, тези тематики на любовта са повтарящите се модели във връзките ни, които демонстрират какво обичаме и по какъв начин демонстрираме обичта си. Например, някои хора са устроени да работят за любовта. Те постоянно споделят „ Ще печеля любовта ти “ и в символ на любов, работят за обичания или фамилията си, сервират дарове и употребяват волята си с цел да потвърдят силата на възприятията си и своята преданост. Други хора са устроени да се борят за любовта. Често те търсят предопределение и смисъл на живота си във връзките и са подготвени да рискуват за тях. Има и такива, за които любовта и секса са неразривно свързани. Когато се почувстват разчувствани от нов и забавен човек, те желаят да изживеят връзките полово, само че скоро по-късно изгубват интерес и имат потребност от друго прекарване. Съществуват и такива измежду нас, които търсят съвършенство в любовта и избират сътрудник, който могат да подобрят, някой, с капацитет за развиване. Те демонстрират обичта си в препоръки и рецензия, целящи да тласнат обичания им да се усъвършенства, според техния усет. Това са единствено част от тематиките на любовта и тук приказвам за тях в изолираност, извадени от подтекста на самостоятелната карта. Обикновено хората носят у себе си повече от една тематика, а също по този начин има и други фактори, които ни демонстрират по какъв начин се свързваме с другите и по какъв начин сме склонни да участваме във връзките.
За какво още не си подготвена през днешния ден?
Не съм подготвена за среща със гибелта. Чувствам се слаба пред тежките заболявания и разрухата и към момента не съм подготвена да изгубя обичаните си същества или да се изправя пред боледуването им.
Как разбираш дали си дала най-хубавото от себе си?
Чувствам, че съм дала най-хубавото от себе си, когато съм изпълнена с задоволство и в процеса съм вложила своите способности.
Коя е най-голямата ти победа?
Победата изисква нещо, което да бъде победено. Моята житейска философия е надалеч от устрема за реализиране и надмогване. Най-близкото, което мога да свържа с успеха, е напълно ежедневното ми внимание към това да бъда вярна на себе си, оттатък натиска на обществената желателност и нормите на общоприетото.Без съпоставяне и състезание, обсъждани сами по себе си, няма нищо, което да не ни доближава. За какво още малко не ти доближава?
Не считам, че нещо не ми доближава. Всеки носи у себе си тъкмо толкоз, колкото му е належащо. Ако човек познава своите дадености, може да ги подхранва и да ги прояви, когато пристигна верния миг за това. Представата за непълнота ни тласка към опити да компенсираме по всевъзможни способи в блян да потвърдим на себе си и другите, че сме задоволително, да реализираме върхове и да надминаваме упования, с цел да получим одобрение… А коренът на тази визия е в сравнението. Без съпоставяне и състезание, обсъждани сами по себе си, няма нищо, което да не ни доближава.
Къде е вкъщи? Колко постоянно се прибираш там?
„ У дома “ е чувство. Фактически, аз съм дърво без корен. Живяла съм в 4 града в разнообразни елементи на страната като през последните години населявам София. От дете съм привързан странник. И странствайки от място на място съм разкрила, че „ домът “ е положение на центрираност в себе си. Оставайки в своя център, постоянно съм вкъщи. А завръщането е натурален резултат от това още веднъж и още веднъж да преоткривам личното си ядро и да си напомням коя е непроменливата ядка на моята същина.
Разкажи ни последното си изобретение за себе си или живота!
Последното ми изобретение е по-скоро преоткриване на яснотата, че човек не може да подправи излъчването си. Дрехите, държанието, жестовете, гласа и подбраните думи са измамлив маскарад. Но под стъкмения костюм, надянат на повърхността, прозира същината ни.Независимо какъв брой старателно се опитваме да бъдем нещо, което не сме, честотата ни издава. Излъчваме смутена осцилация, напомняща на музикален инструмент, който не е акордиран. Истинската ни същина желае да се прояви, макар че я насилваме да се съгласува с менталните ни показа и обществената агитация за триумф и реализация. В честотата на своето наличие всички сме голи, транспарантни. Няма метод да престорим честотата си. Естеството на вътрешния ни свят вибрира, неконтролируемо предавано от нас във всеки един момент, притегляйки това, което ни подхожда.
Защо ни е нужно да бъдем обичани, с цел да обичаме себе си?
Защо един се бори за любовта, а различен желае да я завоюва?
Защо несподелената обич изчезва, в случай че стане взаимна?
Защо търсим сполучлива връзка и материално благоденствие?
Защо подлагаме на критика обичаните си и се опитваме да ги променим?
Защо свързваме секса с любовта и могат ли едно без друго?
Това са въпросите, на които може да намерим отговор дружно с Ана Вълева по време на фестивала. Предварително си поговорихме с нея и през днешния ден предоставяме на вашето внимание какво ни описа тя за себе си и за системата “хюман дизайн ”.
Коя е Ана Вълева тук и в този момент?
Тук и в този момент, тя е незавършен колаж от хюман дизайн, изобразяване върху коприна, танци и писане.
А каква би желала още да бъде?
Не упражнявам „ искане “. Предпочитам да се оставя да бъда сюрпризирана, до момента в който се случвам. Когато измисляш какво ти се ще да бъдеш, рискуваш да пренебрегнеш или подцениш най-истинските си способности и да се бориш за реализация, полагайки старания в несвойствени проявления.
Какво не заменяш за нищо друго?
Осъзнатостта. Не бих заменила способността да различавам и виждам. Да участвам с осъзнаване в сегашния миг за мен трансформира качеството на всяко прекарване и това е, от което не бих се отказала.
Защо от всички други подходи за знание на индивида избра тъкмо този на хюман дизайн?
Системата за дизайна на индивида ме притегли както със своята точност, по този начин и със своята практическа употреба. Допада ми, че придава наличие на фразата „ бъди себе си “ като разказва съответно в какво се показва това, кои са достоверните заложби у индивида и къде са неговите уязвимости. Тя акцентира, че няма едно предписание, годно за всеки. Набляга на самостоятелното и на нуждата да бъде разпознато особеното устройство на индивида и да бъде зачитано. Като съпротива на схващането, че има неща, които са потребни за всички, системата за дизайна предлага мощно индивидуализиран метод. Например, известно е разбирането, че не е здравословно храненето нощем, само че има хора, които са устроени да се хранят единствено през нощта и в случай че те не познават дизайна си и се пробват да следват сходно наставление в действителност вредят на здравето си. Системата е скъпа за мен с това, че разказва неповторимото у индивида и дава насоки по какъв начин то да бъде разпознато и подхранвано, с цел да процъфтява.Системата за дизайна на индивида показва къде човек може да открие своя Вътрешен престиж и по какъв метод работи у него тази вградена мъдрост, на която постоянно може да се довери. Какво може да научи човек за себе си посредством тази система?
Хюман дизайн е просвета за диференциацията. Тя дава карта на уникалността на индивида. В тази карта – персоналната графика на тялото – човек може да види по какъв начин е организиран да бъде друг, каква е спецификата на неговите персонални дадености и каква витална мощ носи у себе си. Може да узнае и по какъв начин да прояви тези свои заложби и по какъв начин да се отърси от обуславянето, което лимитира изявата на неговата уникалност. Но най-ценното за мен е, че може да разбере по какъв начин да взима верните решения за себе си, без значение от естеството им. Системата за дизайна на индивида показва къде човек може да открие своя Вътрешен престиж и по какъв метод работи у него тази вградена мъдрост, на която постоянно може да се довери. За всеки от нас, в неговата персонална графика, е заложен механизмът, по който е организиран да взима вярно решения. А да знаеш по какъв начин да правиш това и да можеш да се довериш на престижа в себе си – това трансформира качеството на живота, на връзките, на здравето и на материалното положение. Повече не е належащо да гледаш през рамо с въпроса „ Постъпих ли вярно? “.
Има ли методичност или повторения в човешката уникалност?
Може да се каже, че графиката на тялото онагледява плана човешкото като капацитет за проявяване. Тя съдържа като основа 9 центъра, които евентуално могат да бъдат свързани между тях посредством 36 канала. У всеки човек тази графика ще наподобява по друг метод, подчинен от позициите на Слънцето, Земята, планетите и възлите на луната сега на раждане и 88 градуса преди раждането. На базата на това ще произтекат разнообразни комбинации от задействани центрове и канали, задавайки по този метод каква ще бъде характерната витална мощ на това създание. Каналите са формирани от портали (64-те хексаграма на И-дзин), всеки от които има 1080 вероятни проявления. Картата е много сложна, с голям брой нюанси и даже в картите на еднояйчни близнаци съществуват разлики. Макар и да използваме еднакъв модел като план, всеки човек е друга и неповторима разновидност.
Какво се случва, когато две обособени човешки неповторимости се срещнат?
Срещата сред две неповторими същества крие огромен капацитет за развиване и другарство. Устроени сме да се свързваме. Но сега, в който сме с някой, преставаме да бъдем себе си и дружно се трансформираме в нещо трето, което живее посредством нас. В това взаимоотношение както всеки от нас е внесъл своя дизайн, също по този начин са изникнали и нови неща, които не съществуват, когато сме сами. Поради това във всяка връзка сме друго създание. Както сътрудниците са съставки на връзката, по този начин и тя ги оформя. Всеки е организиран да се основава фамилиарност по друг метод (има 12 съществени стратегии), да претърпява любовта през призмата на избрана тема (11 фундаментални теми), както и да бъде притеглен към съответни дадености.
В срещата с другия ние неизбежно сме подложени на обуславяне от всичко, което този човек носи в дизайна си, а ние не. Да вземем за образец центровете. Всеки от тях може да бъде дефиниран (постоянно присъстващ като излъчване) или недефиниран (отворен за въздействие и рецептивен за въздействието на дефинирания). Един от тези центрове е центърът на волята. Когато един човек го носи дефиниран, той има воля и може да я употребява, до момента в който когато някой има недефиниран център на волята, не разполага с нея и заради това поставя огромни старания, с цел да се потвърждава и да реализира, живеейки с чувството, че не е задоволително добър и е нужно да напредне, с цел да заслужи оценката на близките. В една връзка, сътрудникът с недефиниран център на волята ще има чувството, че би трябвало да потвърждава любовта си, да се старае да отговори на упованията на обичания си и може да мисли, че каквото и да прави, не е задоволително. Това се случва механично, в случай че другият има дефиниран център на волята. Те имат чувство за лична стойност, мощ на волята и схващане, че всеки би трябвало да може да съблюдава обещанията и уговорките си. Подложен на обуславянето в една дълготрайна връзка, сътрудникът с недефиниран център на волята, в случай че не познава дизайна си, би изгубил част от своята достоверност. Поради това постоянно след края на дълга връзка, хората споделят, че „ би трябвало да си напомнят кои са “.Устроени сме да се свързваме. Но сега, в който сме с някого, преставаме да бъдем себе си и дружно се трансформираме в нещо трето, което живее посредством нас.Това е единствено един от аспектите на свързването, само че той е извънредно значим, тъй като постоянно сме привлечени към това, което не сме. Картата на партньорството ни демонстрира капацитета на връзката и нейните ограничавания. Тя не дефинира дали тя може да просъществува или не. В една връзка можеш да изгубиш себе си или да се преоткриеш по непредвиден метод. Това, което трансформира качеството на връзките, е осъзнатостта. Когато познаваме своя дизайн, можем да бъдем себе си и да видим, щом се отдалечим от своята достоверна природа. Познаването на дизайна на колегата ни, ни дава опция да го приемем и да му позволим да бъде какъвто е.
Трябва ли да бъдем обичани, с цел да можем да обичаме себе си?
Да обичаш себе си е една от трансцеденталните тематики, изначално заложена у всеки от нас. Тя е в основата на самото ни държание. Любовта към себе си е в способността да разпознаеш личната си природа, да приемеш своя капацитет и своите ограничавания и да ги изживяваш достоверно. Във връзките един от най-важните въпроси е „ Мога ли да бъда себе си, когато съм със теб? “. Хората постоянно, намирайки сътрудник, изгубват себе си.
Има ли разнообразни типове обич и какви са те, в случай че има?
В картата съществуват 11 тематики, през които претърпяваме любовта на всекидневно и трансцедентно равнище. Първите претърпяваме дружно с другия, а вторите – метафизичен и надличностно.
На всекидневно равнище, тези тематики на любовта са повтарящите се модели във връзките ни, които демонстрират какво обичаме и по какъв начин демонстрираме обичта си. Например, някои хора са устроени да работят за любовта. Те постоянно споделят „ Ще печеля любовта ти “ и в символ на любов, работят за обичания или фамилията си, сервират дарове и употребяват волята си с цел да потвърдят силата на възприятията си и своята преданост. Други хора са устроени да се борят за любовта. Често те търсят предопределение и смисъл на живота си във връзките и са подготвени да рискуват за тях. Има и такива, за които любовта и секса са неразривно свързани. Когато се почувстват разчувствани от нов и забавен човек, те желаят да изживеят връзките полово, само че скоро по-късно изгубват интерес и имат потребност от друго прекарване. Съществуват и такива измежду нас, които търсят съвършенство в любовта и избират сътрудник, който могат да подобрят, някой, с капацитет за развиване. Те демонстрират обичта си в препоръки и рецензия, целящи да тласнат обичания им да се усъвършенства, според техния усет. Това са единствено част от тематиките на любовта и тук приказвам за тях в изолираност, извадени от подтекста на самостоятелната карта. Обикновено хората носят у себе си повече от една тематика, а също по този начин има и други фактори, които ни демонстрират по какъв начин се свързваме с другите и по какъв начин сме склонни да участваме във връзките.
За какво още не си подготвена през днешния ден?
Не съм подготвена за среща със гибелта. Чувствам се слаба пред тежките заболявания и разрухата и към момента не съм подготвена да изгубя обичаните си същества или да се изправя пред боледуването им.
Как разбираш дали си дала най-хубавото от себе си?
Чувствам, че съм дала най-хубавото от себе си, когато съм изпълнена с задоволство и в процеса съм вложила своите способности.
Коя е най-голямата ти победа?
Победата изисква нещо, което да бъде победено. Моята житейска философия е надалеч от устрема за реализиране и надмогване. Най-близкото, което мога да свържа с успеха, е напълно ежедневното ми внимание към това да бъда вярна на себе си, оттатък натиска на обществената желателност и нормите на общоприетото.Без съпоставяне и състезание, обсъждани сами по себе си, няма нищо, което да не ни доближава. За какво още малко не ти доближава?
Не считам, че нещо не ми доближава. Всеки носи у себе си тъкмо толкоз, колкото му е належащо. Ако човек познава своите дадености, може да ги подхранва и да ги прояви, когато пристигна верния миг за това. Представата за непълнота ни тласка към опити да компенсираме по всевъзможни способи в блян да потвърдим на себе си и другите, че сме задоволително, да реализираме върхове и да надминаваме упования, с цел да получим одобрение… А коренът на тази визия е в сравнението. Без съпоставяне и състезание, обсъждани сами по себе си, няма нищо, което да не ни доближава.
Къде е вкъщи? Колко постоянно се прибираш там?
„ У дома “ е чувство. Фактически, аз съм дърво без корен. Живяла съм в 4 града в разнообразни елементи на страната като през последните години населявам София. От дете съм привързан странник. И странствайки от място на място съм разкрила, че „ домът “ е положение на центрираност в себе си. Оставайки в своя център, постоянно съм вкъщи. А завръщането е натурален резултат от това още веднъж и още веднъж да преоткривам личното си ядро и да си напомням коя е непроменливата ядка на моята същина.
Разкажи ни последното си изобретение за себе си или живота!
Последното ми изобретение е по-скоро преоткриване на яснотата, че човек не може да подправи излъчването си. Дрехите, държанието, жестовете, гласа и подбраните думи са измамлив маскарад. Но под стъкмения костюм, надянат на повърхността, прозира същината ни.Независимо какъв брой старателно се опитваме да бъдем нещо, което не сме, честотата ни издава. Излъчваме смутена осцилация, напомняща на музикален инструмент, който не е акордиран. Истинската ни същина желае да се прояви, макар че я насилваме да се съгласува с менталните ни показа и обществената агитация за триумф и реализация. В честотата на своето наличие всички сме голи, транспарантни. Няма метод да престорим честотата си. Естеството на вътрешния ни свят вибрира, неконтролируемо предавано от нас във всеки един момент, притегляйки това, което ни подхожда.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ